1. Ах, Материалисти — дали е романтичната комедия, коята заслужаваме?
Материалисти е киноеквивалентът на това да ти подарят дизайнерска чанта, блясък отвън и празнота отвътре. С участието на харизматичния Педро Паскал (чест му прави, даде най-доброто от себе си) и талантливата Дакота Джонсън, филмът се стреми да бъде дълбока история за любовта, социалния статус и емоционалната автентичност. Без съмнение, Селин Сонг е искала да създаде романтичната комедия, която да преобърне жанра. За съжаление, Материалисти в крайна сметка се усеща като двучасова реклама на луксозен парфюм, облечена в претенции за философия. 🎀
И все пак, за какво точно става дума в Материалисти?
Спойлери 🚨
Луси Мейсън (Дакота Джонсън) е цинична, но успешна сватовница в Ню Йорк, която помага на други да открият любовта, докато самата тя я избягва. Мечтае да срещне „много, много богат, бих казала неприлично богат мъж”. Започва връзка с обаятелния финансист Хари Кастийо (Педро Паскал), но светът ѝ се преобръща, когато недоволна клиентка завежда дело срещу фирмата ѝ заради опасна среща. Докато кариерата ѝ се разклаща, Луси отново се сближава с бившия си — беден актьор и сервитьор Джон Финч (Крис Евънс). 💘
С времето Луси осъзнава, че с Хари не се обичат истински и решава да сложи край на връзката им. 💔 Събира се с неособено успешния, но искрен Джон, и двамата се сгодяват. Главната героиня получава предложение за повишение в работата като за пръв път започва да приема хаоса и несъвършенствата на истинската любов.
А сега нека поговорим за слона в кадифената стая – любовната история.
Или по-точно – сянката на любовна история, скрита зад шепнещи монолози, общи разсъждения за съвременните мъже и жени, и сюжетни дупки, в които спокойно можеш да паркираш SUV. Селин Сонг рисува картина на общество, в което връзките и браковете са бизнес сделки, за да контрастира с идеята за „истинската“ любов като изход.
Но проблемът е, че просто не повярвах в тази любов – между студената и пресметлива сватовница (Джонсън) и бедния актьор/сервитьор (Евънс). Тяхната „любов“ не беше доказана на екран, за да е убедителна, и се усещаше като клише, толкова изтъркано, колкото и самата идея за сервитьора-актьор в Ню Йорк.
Линията на Педро Паскал беше далеч по-интересна. За съжаление, се оказа прекъсната именно в най-силния си момент и се превърна в задължителна пречка, която трябваше да бъде премахната, за да „процъфти“ голямата и все така неубедителна любов.
В крайна сметка Материалисти иска да ни разкаже за любовта в един студен, материалистичен свят.
Само че светът не е чак толкова студен… а любовта тук се усеща като претоплена в микровълновата..
